"История славянобългарска"
През 1745 г. Паисий постъпва като монах в Хилендарския Манастир. Виждайки страданието на своя народ как унижаваха българите като прости, неграмотни и нямащи история се заражда и идеята да напише българската история. Преглежда цялата Хилендарска библиотека а през 1758 г. пътува до Сремски Карловци (Австрия) като таксидиот, където също се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. "История славянобългарска" е завършена през 1762 г. в Зографския манастир.